Накратко и по същество или нещо като епилог.
Истината е за лъжците, правдивите нямат истина.
Истината е за лъжците, правдивите
нямат истина,
те са такива и със самите себе си
и знаят,
че всяка „истина“ е тухла, чието
истинско значение
е в това да се вмести между други,
да послужи по предназначение,
така че всички части да съвпаднат,
и винаги така се случва,
че сходни ли са, ще попаднат
в един и същи ред, на същата
стена,
и винаги на своя дом – свой
за всяко Аз,
което виждат зад зида,
отвън навътре,
виждайки другиго,
поне в степента, в която
този друг не вижда в тях себе си,
най-малкото в смисъл,
че не е допускал дорипрез живота
си скверната мисъл:
„Аз съм ти“.
И знаят, че всеки зид е различен,
макар отвън всички да си приличат
в това, че всеки е винаги чужд,
обърнат навън
(макар и с по-красивата
част от кирпича),
но неизменно не-свой
и не дори своеприличен.
Често живеят без дом, на улици,
обрамчващи постройките чужди от
вси страни,
и задушават се, докато в града на
лъже-правдивите скитат се,
защото вратите за тях, дори
отворени,
са затворени;
за тях дори те, вратите,
са стени на затвора им,
изграден от стените на затворите –
чуждите.
Без дом, но видиш ли, тези улици
водят извън града, преминавайки в
пътища,
а тези пътища вече не са оградени
от зидове,
сиреч годни са за дишане, взиране,
чуване,
годни за напускане, не само
заплюване,
годни за прекрачването на банкета,
(ако въобще имат банкет,
като при градските улици)
в посока треви и скали, и дървета,
храсти, папрати, мочурища,
и все направо – по пътя без път!
(Само понякога леко встрани, може
би,
нали,
колкото да се облекчат… )
„За първи път ми е, уж“, казват,
уж учудено, в себе си –
то и друг няма
на кого да го кажат,
освен ято мушици де,
малко комари,
една мъничка мряна,
гущерче, излязло на припек,
е,
и шепа щурци, пеещи в зноя,
сякаш музиканти от свита,
погребващи краля си с почести
сред диви къпини и глог,
някакво пъргаво, многоного
и, разбира се, Бог –
но Той, така или иначе, това знае
го –
и като го казват, усмихнато,
смръщват се:
„За пръв път
си тръгвам от всичко,
а има вкус
на завръщане.“
Истината е за лъжците,
няма истина за правдивите,
те имат само свободата
да изживеят, в студа и на мокро,
живота си кратък и често
мъчителен,
да не прекъсват пътя си приживе,
и честта,
щом смъртта им ги срещне,
да са ѝ домакини те.
Слънчев Бряг,
04.05.2021-05.05.2021
