Много пъти са се гаврили с мен и казаното в заглавието е било вярно в преносния смисъл, но ето че за пръв път ми се случи и в действителност.
Някакъв чичак - неадекватен, озлобен, пиян, най-вероятно съвместяващ в личността си и трите характеристики в точно този момент - едва ли не ми налетя на бой преди малко в Слънчев Бряг, защото съм пляскал и тропал на едно малко куче, понеже същото тръгна гневно да ме лае и да се спуска.
В първия момент реших, че се кара на кучето и че него заплашва да удари, за да ми помогне да се отърва от него, но не, оказа се, че на мен викал и мен заплашвал.
И като реши да ми се нахвърли, се доближи дотолкова, че голяма капка слюнка се отдели от отверстието, служещо му за уста, и устремно, с инерция, достатъчна, за да не я сломи овреме силата на вертикалната гравитация, се отправи към лицето ми, на което в този миг все още трябва да е била изписана изненадата от неочакваната атака.
За няколко мига се поколебах дали да не го нападна аз на свой ред, и то истински. Бързо прецених, че няколко силни блъсъка биха били достатъчни, за да го съборят по гръб и да му нанесат сериозни поражения, особено какъвто е гламав и неадекватен. Но не го направих, даже за ирония, когато реших да го конфронтирам, по навик му заговорих на "Вие," като на непознат, и което е по-нелепото в случая - като на човек.
Зададох му настойчиво няколко въпроса - всъщност два, но започнах да ги повтарям, за да установя кой е, а именно: дали работи в кафенето, пред което стоеше, и дали кучето е негово. Той се смути, не отговори нищо конкретно, наместо това махна с ръка, все едно изведнъж му се отщя да се занимава с глупости, и се направи твърде зает с това да продължи някакъв разговор по телефона (имаше блутут слушалки в ушите), като "за целта" се извърна и отдалечи.
Точно такова малко куче ме е хапало като малък. Никога не съм бил ОК с това да си бия инжекции против бяс и тетанус, така че неслучайно реших да го задържа далеч от себе си.
А това леке е сигурно първият човекоподобен, който ме наплюва в буквалния смисъл в живота ми, и това ми се случи в разгара на епидемия от зараза, която се пренася по въздушно капков път, в курортен комплекс, който по това време от годината и по това време от денонощието е пуст като военна база на държава, загубила в ядрена война.
Слънчев Бряг, 9.11.2020
