Лястовица - линогравюра

Линогравюра, изобразяваща лястовица в полет

Скрий го за по-сигурно в интернет

Хубавото нещо на това да имаш блог е, че хем можеш да записваш всякакви свои прозрения, мисли и чувства, хем да знаеш, че те са на сигурно място и че никой няма да ги прочете. Като дневник, но много по-сигурно. Току виж хартиеното тяло попадне в чужди ръце.

Гълъбово, 15.08.2019

Филимон

Исках да напиша разказ за Филимон, ученик от 8ми клас (тъкмо се преместил в ново училище, и то не какво да е, ами елитно!) който се притеснява, че вече няма да може да пренася със себе си мощите (лява подбедрена кост) на считания за светец още приживе клисар от селото на баба си дядо Мефистофий, които успял да задигне по-предната лятна ваканция от местното гробище, защото новата му анатомична раница, подарък от доведения му баща, може да наруши светостта им, освен с неприлично ярките си цветове, с нехристиянското чувство на комфорт, което все още сравнително малкият им преносител изпитва, докато я ченгърта на гърба си, тичайки за клас по живописните софийски улици сутрин. Мощите са му помогнали да изкара шестици на всички контролни през целия седми клас. Но сега, дали това няма да се промени? Тук идва най-хубавата част: няма никога да разберем. Отказах се да го пиша този разказ (както и 23 други). Мисля да се отдам на заслужен творчески застой и да се оттегля в хижа насред (или пък в някой крайчец, не искам да се издавам) северозападната пустош, изградена от цели дървени талпи, и да решавам сканди кръстословици на газена лампа, докато чайникът с липов чай свири на печката с кюмюр. И така докато правителството не ми прати хеликоптер, за да ме изведе от величието на самоналожената ми самота, и докато един служител на ВВС не ми каже (докато ми подава ръка, за да го последвам нагоре по въжената стълба, спусната от хеликоптера, който няма къде да кацне на тоя ебан терен): "Аре, бацко, не се инати, светът има нужда от теп!"

Гълъбово, 15.08.2019

Кит - линогравюра

Стилизиран образ на кит - първият ми опит в линогравюрата