Хората често се извиняват доста охотно и настойчиво, когато няма за какво. Има ли за какво обаче да се извинят, много от тези същите запазват горделиво, дори сръдливо, мълчание. Да се извиниш за нещо, за което на практика нямаш вина, което е извън контрола ти, и за което съответно не носиш значима или каквато и да е отговорност, ти придава благородния облик на човек, който едва ли не в Иисусов стил обвинява себе си за грешките на другите или за неконтролируемите сили на природата, докато във втория случай извинението се усеща като унизително самопризнание. Или само самопризнание - самопризнанията по принцип се изживяват като нещо унизително и/или принизяващо.
Слънчев бряг, 09.09.2020
