събота, 18 май 2019 г.

Трифон

Трифон обича животните. Споделя панелната си боксониера в Люлин-6 с възрастна бездетна двойка порове и двойка гей сомчета.

Хората обаче Трифон не обича. В апартамента му няма други представители на този вид. Хората също не обичат Трифон, освен няколко, каквито чисто статистически не може да няма, но пък ненеобичта им няма особено значение нито за него, нито за тях, което значи, че всичко е в норма и според очакваното.

"Да обичаш някого не значи да имаш нужда от това да бъдеш с него, любовта ти пак може да е красива като разцъфнало вишнево дръвче!" - така му беше казал един от хората в живота му, на когото не му харесваше, никак даже, че има отредено място в него, но на когото явно, почти със сигурност, даже разбира се, се бе случвало да обича някого истински*.

Трифон се дразни се от това, че сомчетата му са педалчета (всъщност е хомофоб и понякога ги нарича содомчета), но има нужда да знае, че са нахранени, че плуват в чиста вода и че могат да са заедно. Не му харесва порчетата да са под носа му, но не може да заспи докато не ги види да се пъхнат в леглото си под неговото.

---

*освен ако не бе просто мислил, че чувства обич, без да е обичал, или просто го бе казал в порив на обичта си към чувството, което му доставя това да си представя, че е обичал истински, или че би бил способен да обича истински, ако не беше толкова свръхрационален, освен ако, разбира се, всъщност, през повечето време, а може би през цялото, вместо да бъде истински обичащ или истински мислещ, или истински обичащ да мисли, просто не бе зает с това да прикрива кухостта си като оригиналничи по един доста нелеп начин

Гълъбово, 18.05.2019