четвъртък, 19 март 2020 г.

Инфлуенсър

(в текста, който следва, има опит за житейско позициониране)

Преди два дни си викам: Що не взема да стана инфлуенсър - това занятие май набира популярност, макар за чуждицата да знам неотдавна, сметнато в човешки години (отдавам го на бавния си браузър). Пък и е по-престижно от редица други, които са даже по-популярни, и то даже от по-отдавна. Не е нужно нито капиталовложение, нито талант или особено умение. Трябва просто да се науча да бъда себе си такъв, какъвто бих се харесал на най-голям брой други хора. Вярно, после ще трябва да се науча и да внушавам на тези хора какво да правят*, дори когато мисля, че е грешно, и да ги карам да ми подражават, дори когато зная, че е смешно, но си има и добрите страни: Ще бъда гост в сутрешни блокове, в които усмихнати водещи ще ме разпитват за мечтите ми, за спомените ми от детството, за преживяванията, превърнали ме в личността, която съм днес, за това какво мисля за това-онова по принцип и в частност, и други подобни неща. Вярно, ще трябва да не спирам да лъжа, за да съм позитивен и да вдъхновявам, но лъжата ще е поносима цена за правото да бъда чут, нали. Налье?

*като да си купуват разни неща

Гълъбово, 19.03.2020