сряда, 23 януари 2019 г.

Да пораснеш ей така

В юношеството си бе душата на всяка компания, имаше много приятели, жените лесно се влюбваха в него. Десет години по-късно желанието му да казва смислени неща през абсурдната (за другите) призма със страни:

(1) емоционален цинизъм,
(2) предизвикателна иносказателност, и
(3) горчива, почти самоиронизираща се мечтателност

почна да кара хората да го избягват. След още десет години беше самотен, потиснат и мрачен мъж на средна възраст. Дете по душа, от което се страхуваха всички освен децата.

Само те виждаха в него един състарен от отчаяние свой връстник.

Гълъбово, 09.06.2018