Бях неотдавна на една писателска среща, и един от писателите, или нека кажем един от тези "пишещи хора" (думата "писател" от доста време насам ме дразни, неприятна ми е, подобно на думата интелектуалец - и двете пораждат у мен представата за бездарен, нискоинтелигентен, блудкав, себичен, тщеславен и като цяло неприятен индивид), понеже искаше да ми разпише една своя стихосбирка, ме попита какво да ми пожелае в посвещението. Попита ме какво искам да постигна или да ми се случи. Мислих, мислих, но не успях да се сетя нищо. Накрая му казах, че нямам мечти, така че да напише "здраве", понеже е стандартната база. А той, понеже ме видя, че изглеждам отчаян и сломен, или най-малкото с ниска енергия и изморен, явно реши да добави нещо от себе си и ми написа "На Антон, здраве и енергия!".
Едва по-късно вечерта, докато подбирах какво да му пратя, се сетих за думичката, която ми трябваше: "справедливост". Чудите се как точно се сетих ли? Няма да ви кажа, защото не бива, ако и да мога, всъщност, да напиша цяла една книга, в която да опиша повода и смисъла на асоциацията, която направих.
Ако има нещо, което желая истински, това е именно справедливост. Не само за мен, а за всички. Но справедливост, мили и немили хора, не значи доброто да победи. Знайте от мен, че доброто *никога* не побеждава (злото също). Да си пожелаеш справедливост не е като да си пожелаеш нещо хубаво. Да си пожелаеш нещо хубаво може да е крайно несправедливо желание, ако си лош и отвратителен човек и не заслужаваш да ти се случват хубави неща. Ако си пожелаеш справедливост и желанието ти се сбъдне, може да умреш от задавяне със собствената си слюнка след инсулт навръх шейсетия си рожден ден малко след като си се завърнал със замръзнали ръце и задни части от поредния тигел до външата тоалетна в загрятата от печката на дърва стая (който рожден ден, поради това, че живееш самотен живот, си опразнувал основно с разстройство, а поради това, че си с влошено здраве, усещаш като деведесети). Примерно. А повярвайте, има много по-лоши сценарии. Та справедливостта не е като да е нещо, което да е безопасно да си пожелаеш, ако непременно искаш да ти е добре. Затова и хората като отидат в църква, обикновено (поне според exit poll-овете, които правят от телевизиите по големи празници) си пожелават не справедливост, а здраве, берекет (от арабски - благословия от Бог), успехи в любовта, бизнеса и риболова и т.н.
Справедливостта значи, простичко казано, да няма прекъсвания по веригата в една затворена система. Но дори знаейки това, мили и немили хора, аз си държа на своето, аз си пожелавам справедливост, и това мое желание не бива да подлежи на промяна или подмяна, защото справедливостта е по-важна от чийто и да е живот, от чието и да е здраве, от чието и да е щастие, дори те да са моите лични. Помислете си за справедливостта и вие, и ако имате смелост, пожелайте си я. Вместо "берекет" и здраве.
Гълъбово, 28.04.2019 (Великден)
Едва по-късно вечерта, докато подбирах какво да му пратя, се сетих за думичката, която ми трябваше: "справедливост". Чудите се как точно се сетих ли? Няма да ви кажа, защото не бива, ако и да мога, всъщност, да напиша цяла една книга, в която да опиша повода и смисъла на асоциацията, която направих.
Ако има нещо, което желая истински, това е именно справедливост. Не само за мен, а за всички. Но справедливост, мили и немили хора, не значи доброто да победи. Знайте от мен, че доброто *никога* не побеждава (злото също). Да си пожелаеш справедливост не е като да си пожелаеш нещо хубаво. Да си пожелаеш нещо хубаво може да е крайно несправедливо желание, ако си лош и отвратителен човек и не заслужаваш да ти се случват хубави неща. Ако си пожелаеш справедливост и желанието ти се сбъдне, може да умреш от задавяне със собствената си слюнка след инсулт навръх шейсетия си рожден ден малко след като си се завърнал със замръзнали ръце и задни части от поредния тигел до външата тоалетна в загрятата от печката на дърва стая (който рожден ден, поради това, че живееш самотен живот, си опразнувал основно с разстройство, а поради това, че си с влошено здраве, усещаш като деведесети). Примерно. А повярвайте, има много по-лоши сценарии. Та справедливостта не е като да е нещо, което да е безопасно да си пожелаеш, ако непременно искаш да ти е добре. Затова и хората като отидат в църква, обикновено (поне според exit poll-овете, които правят от телевизиите по големи празници) си пожелават не справедливост, а здраве, берекет (от арабски - благословия от Бог), успехи в любовта, бизнеса и риболова и т.н.
Справедливостта значи, простичко казано, да няма прекъсвания по веригата в една затворена система. Но дори знаейки това, мили и немили хора, аз си държа на своето, аз си пожелавам справедливост, и това мое желание не бива да подлежи на промяна или подмяна, защото справедливостта е по-важна от чийто и да е живот, от чието и да е здраве, от чието и да е щастие, дори те да са моите лични. Помислете си за справедливостта и вие, и ако имате смелост, пожелайте си я. Вместо "берекет" и здраве.
Гълъбово, 28.04.2019 (Великден)
