събота, 20 юни 2020 г.
вторник, 16 юни 2020 г.
Защо съм против кариерното "развитие" - или защо поставям думата "развитие" в кавички
Накратко: защото подменя дейността, което се предполага, че ти е призвание или ти доставя удоволствие и удовлетворение, с друга, за която не важат тези две неща.
Ако си преводач примерно (примерът не е произволно избран), то се предполага, че работиш като такъв не случайно (защото не си бил добър по математика, а по немски, и от всички филологии са те приели точно в тази, пък то с филология нали какво друго да стане човек освен "най-лесното": преводач), а защото тази дейност ти носи удовлетворение и за теб тя е начин да вложиш креативната си енергия. Не защото ти трябват пари. Това би трябвало да е една от елементарните разлики между преводача и оператора на бензиноколонка или касиера в магазин. Ако обаче ти предложат да станеш редактор за (малко) повече пари, това ОК ли е? Ето тук явно се получава разминаването между мен и повечето други хора. За мен не би било ОК. Защото да си редактор не е като да си преводач. Да си анализатор на качеството не е като да си анализатор. Да си отговорен редактор на медия не е като да си журналист, макар и връзка и в трите изброени случаи да има.
Анализът на качеството и управлението на проект са дейности, които обикновено принципно се различават в същността си (съответно и в набора качества, наличието на които изискват с приоритет) от тези, спрямо които се предполага, че се явяват като повишение/ъпгрейд.
Аз съм бил не само преводач, но и редактор, знам какво е, и не бих го правил дори за доста повече пари, камо ли за само малко отгоре.
Артист, който работи, защото обича да участва в представления, би ли станал продуцент, когато забогатее, вместо да продължи да се превъплъщава в роли? Лекар, който обича да спасява животи да помага на други хора - колкото и банално да звучи - би ли станал директор на болница? Художник би ли станал управител на галерия вместо да рисува? Защо преводачът следва да превърне живота си в ад, като се рови в неразбориите на хора, които често влагат много по-малко старание от него навремето, и като поправя грешки, които никога не е допускал дори като начинаещ преводач?
И не, горните аналогии не са преувеличени и ненамясто. Поне не за мен.
Само веднъж са ме повишавали на работа. Не след дълго реших, че не ми харесва и поисках понижение.
Единственият проблем е, че почти всички работодатели, криво разбирайки производителността и добавената стойност, по подразбиране плащат на мениджърите повече отколкото на служителите, незаемащи мениджърски позиции, дори тези служители да са по-способни, да произвеждат повече и да добавят повече стойност към дейността на компанията. Опираме тогава до това човек готов ли е - и ако да, доколко - да продаде дейността, която обича, за пари, с които да увеличи покупателната си способност във времето, в което не я упражнява.
Ако един служител работи много и добре, с което на практика има производителността на двама, нека му се плаща за двама вместо да му се предлага повишение в длъжност. Повишението на заплатата не бива да е обвързано с повишение в длъжност, защото просто не е честно.
Да не говорим, че в доста фирми да станеш мениджър прилича на пенсиониране - с тази разлика, че понеже е в трудова възраст и се води работа, започваш да взимаш повече пари вместо по-малко. Но пък много хора търсят точно това: Когато даваш, да е по-малко, когато взимаш, да е повече. Тези пък, които решават, че искат да са на по-висока длъжност заради престижа да са мениджъри на нещо, на каквото и да е, щото така току виж както се казва едва ли не ще им порасне нещо на гъза, тях няма да ги коментирам дори с дума повече от това.
Разбира се, оставям на страна случаите, в които хората са с изявени лидерски качества и ги мотивира желанието да развиват истински полезна дейност, като създават работни места за щастливи служители.
Гълъбово, 15.06.2020
Ако си преводач примерно (примерът не е произволно избран), то се предполага, че работиш като такъв не случайно (защото не си бил добър по математика, а по немски, и от всички филологии са те приели точно в тази, пък то с филология нали какво друго да стане човек освен "най-лесното": преводач), а защото тази дейност ти носи удовлетворение и за теб тя е начин да вложиш креативната си енергия. Не защото ти трябват пари. Това би трябвало да е една от елементарните разлики между преводача и оператора на бензиноколонка или касиера в магазин. Ако обаче ти предложат да станеш редактор за (малко) повече пари, това ОК ли е? Ето тук явно се получава разминаването между мен и повечето други хора. За мен не би било ОК. Защото да си редактор не е като да си преводач. Да си анализатор на качеството не е като да си анализатор. Да си отговорен редактор на медия не е като да си журналист, макар и връзка и в трите изброени случаи да има.
Анализът на качеството и управлението на проект са дейности, които обикновено принципно се различават в същността си (съответно и в набора качества, наличието на които изискват с приоритет) от тези, спрямо които се предполага, че се явяват като повишение/ъпгрейд.
Аз съм бил не само преводач, но и редактор, знам какво е, и не бих го правил дори за доста повече пари, камо ли за само малко отгоре.
Артист, който работи, защото обича да участва в представления, би ли станал продуцент, когато забогатее, вместо да продължи да се превъплъщава в роли? Лекар, който обича да спасява животи да помага на други хора - колкото и банално да звучи - би ли станал директор на болница? Художник би ли станал управител на галерия вместо да рисува? Защо преводачът следва да превърне живота си в ад, като се рови в неразбориите на хора, които често влагат много по-малко старание от него навремето, и като поправя грешки, които никога не е допускал дори като начинаещ преводач?
И не, горните аналогии не са преувеличени и ненамясто. Поне не за мен.
Само веднъж са ме повишавали на работа. Не след дълго реших, че не ми харесва и поисках понижение.
Единственият проблем е, че почти всички работодатели, криво разбирайки производителността и добавената стойност, по подразбиране плащат на мениджърите повече отколкото на служителите, незаемащи мениджърски позиции, дори тези служители да са по-способни, да произвеждат повече и да добавят повече стойност към дейността на компанията. Опираме тогава до това човек готов ли е - и ако да, доколко - да продаде дейността, която обича, за пари, с които да увеличи покупателната си способност във времето, в което не я упражнява.
Ако един служител работи много и добре, с което на практика има производителността на двама, нека му се плаща за двама вместо да му се предлага повишение в длъжност. Повишението на заплатата не бива да е обвързано с повишение в длъжност, защото просто не е честно.
Да не говорим, че в доста фирми да станеш мениджър прилича на пенсиониране - с тази разлика, че понеже е в трудова възраст и се води работа, започваш да взимаш повече пари вместо по-малко. Но пък много хора търсят точно това: Когато даваш, да е по-малко, когато взимаш, да е повече. Тези пък, които решават, че искат да са на по-висока длъжност заради престижа да са мениджъри на нещо, на каквото и да е, щото така току виж както се казва едва ли не ще им порасне нещо на гъза, тях няма да ги коментирам дори с дума повече от това.
Разбира се, оставям на страна случаите, в които хората са с изявени лидерски качества и ги мотивира желанието да развиват истински полезна дейност, като създават работни места за щастливи служители.
Гълъбово, 15.06.2020
сряда, 10 юни 2020 г.
Поетични конкурси - мнение
Преди вечер реших да разгледам обявленията за литературни конкурси за поезия в България. Всички конкурси, на които попаднах, бяха дискриминиращи по един или друг начин. Нещата, чрез които потенциалните участници биваха пресявани, т.е. ограничавани, включваха:
I. Горна възрастова граница - мога да разбера, ако младежки конкурс има ограничение до 18, но не разбирам ограничения от типа до 25 или до 35 години - в смисъл, нещо прищраква в мозъка на човек веднъж когато е на 18, после още веднъж, когато стане на 25 (и на 25 години и два месеца, изчислени спрямо решаващата дата, той вече не е същият!), и за пореден път, когато стане на 35 ли? След това спира ли да щрака вече мозъкът на човек, или просто спира да има значение?
Донякъде разбирам какво може да се случи между 18тата и 25тата година на човек, но какво значи 35 години? На 35 човек не е млад в смисъл на недооформена личност, така де, поне не би трябвало да е. Тогава? И понеже никъде не срещнах изискване за долна възрастова граница, това ме навежда на мисълта, че горната възрастова граница има за цел да изключи тези, дето или вече са интелектуално амортизирали, или твърде късно са се сетили да пишат и съответно е късно да се вкарат в PR машинката за родни литературни имена. Това с пълна сила важи и за прозата, между другото, сочат категорично впечатленията ми.
II. Максимален обем - едно стихотворение, т.е. произведение, предполагащо най-висока степен на свобода, следва да не е по-дълго отколкото "трябва," т.е. 30 реда или 3 машинописни страници (защото така са преценили чичо или леля, които много разбират, защото са издали по няколко стихосбирки, да речем, или защото са спечелили награди, подобни на тези, за които се играе, или защото просто такива стандарти са им известни от допира им със запада). Едно от най-добрите ми стихотворения е над 500 стиха, което е доста повече от 10 машинописни страници - значи какво, в кофата вместо редом с другите?
III. Стихотворението трябва да има тема! - Ами да, защото наградите носят имена на хора, писали в определена сфера, а те - имената на наградите - са по важни от нас, обикновените съвременни хора, които само биха могли да следват стъпките на тези титанични величия и да кръжат около въображаемите им бронзови глави като ореол от мушици. Апропо, същото това мое стихотворение, което дадох за пример по-горе, е основно за мушици и прочие нечовешки твари - още една причина да влезе в кофата?
IV. Авторът трябва да има издадена стихосбирка през последните примерно две години - тука човек трябва просто мълчаливо да си разплете чорапите, щото с чичо и леля не се спори.
А талантът и идеите, оригиналността? Минимален праг за тях? Добре, че поне те не са от критично значение - иначе щеше наистина да станат твърде много и твърде неизпълними условията.
Гълъбово, 10.06.2020
I. Горна възрастова граница - мога да разбера, ако младежки конкурс има ограничение до 18, но не разбирам ограничения от типа до 25 или до 35 години - в смисъл, нещо прищраква в мозъка на човек веднъж когато е на 18, после още веднъж, когато стане на 25 (и на 25 години и два месеца, изчислени спрямо решаващата дата, той вече не е същият!), и за пореден път, когато стане на 35 ли? След това спира ли да щрака вече мозъкът на човек, или просто спира да има значение?
Донякъде разбирам какво може да се случи между 18тата и 25тата година на човек, но какво значи 35 години? На 35 човек не е млад в смисъл на недооформена личност, така де, поне не би трябвало да е. Тогава? И понеже никъде не срещнах изискване за долна възрастова граница, това ме навежда на мисълта, че горната възрастова граница има за цел да изключи тези, дето или вече са интелектуално амортизирали, или твърде късно са се сетили да пишат и съответно е късно да се вкарат в PR машинката за родни литературни имена. Това с пълна сила важи и за прозата, между другото, сочат категорично впечатленията ми.
II. Максимален обем - едно стихотворение, т.е. произведение, предполагащо най-висока степен на свобода, следва да не е по-дълго отколкото "трябва," т.е. 30 реда или 3 машинописни страници (защото така са преценили чичо или леля, които много разбират, защото са издали по няколко стихосбирки, да речем, или защото са спечелили награди, подобни на тези, за които се играе, или защото просто такива стандарти са им известни от допира им със запада). Едно от най-добрите ми стихотворения е над 500 стиха, което е доста повече от 10 машинописни страници - значи какво, в кофата вместо редом с другите?
III. Стихотворението трябва да има тема! - Ами да, защото наградите носят имена на хора, писали в определена сфера, а те - имената на наградите - са по важни от нас, обикновените съвременни хора, които само биха могли да следват стъпките на тези титанични величия и да кръжат около въображаемите им бронзови глави като ореол от мушици. Апропо, същото това мое стихотворение, което дадох за пример по-горе, е основно за мушици и прочие нечовешки твари - още една причина да влезе в кофата?
IV. Авторът трябва да има издадена стихосбирка през последните примерно две години - тука човек трябва просто мълчаливо да си разплете чорапите, щото с чичо и леля не се спори.
А талантът и идеите, оригиналността? Минимален праг за тях? Добре, че поне те не са от критично значение - иначе щеше наистина да станат твърде много и твърде неизпълними условията.
Гълъбово, 10.06.2020
Абонамент за:
Публикации (Atom)