вторник, 16 юни 2020 г.

Защо съм против кариерното "развитие" - или защо поставям думата "развитие" в кавички

Накратко: защото подменя дейността, което се предполага, че ти е призвание или ти доставя удоволствие и удовлетворение, с друга, за която не важат тези две неща.

Ако си преводач примерно (примерът не е произволно избран), то се предполага, че работиш като такъв не случайно (защото не си бил добър по математика, а по немски, и от всички филологии са те приели точно в тази, пък то с филология нали какво друго да стане човек освен "най-лесното": преводач), а защото тази дейност ти носи удовлетворение и за теб тя е начин да вложиш креативната си енергия. Не защото ти трябват пари. Това би трябвало да е една от елементарните разлики между преводача и оператора на бензиноколонка или касиера в магазин. Ако обаче ти предложат да станеш редактор за (малко) повече пари, това ОК ли е? Ето тук явно се получава разминаването между мен и повечето други хора. За мен не би било ОК. Защото да си редактор не е като да си преводач. Да си анализатор на качеството не е като да си анализатор. Да си отговорен редактор на медия не е като да си журналист, макар и връзка и в трите изброени случаи да има.

Анализът на качеството и управлението на проект са дейности, които обикновено принципно се различават в същността си (съответно и в набора качества, наличието на които изискват с приоритет) от тези, спрямо които се предполага, че се явяват като повишение/ъпгрейд.

Аз съм бил не само преводач, но и редактор, знам какво е, и не бих го правил дори за доста повече пари, камо ли за само малко отгоре.

Артист, който работи, защото обича да участва в представления, би ли станал продуцент, когато забогатее, вместо да продължи да се превъплъщава в роли? Лекар, който обича да спасява животи да помага на други хора - колкото и банално да звучи - би ли станал директор на болница? Художник би ли станал управител на галерия вместо да рисува? Защо преводачът следва да превърне живота си в ад, като се рови в неразбориите на хора, които често влагат много по-малко старание от него навремето, и като поправя грешки, които никога не е допускал дори като начинаещ преводач?

И не, горните аналогии не са преувеличени и ненамясто. Поне не за мен.

Само веднъж са ме повишавали на работа. Не след дълго реших, че не ми харесва и поисках понижение.

Единственият проблем е, че почти всички работодатели, криво разбирайки производителността и добавената стойност, по подразбиране плащат на мениджърите повече отколкото на служителите, незаемащи мениджърски позиции, дори тези служители да са по-способни, да произвеждат повече и да добавят повече стойност към дейността на компанията. Опираме тогава до това човек готов ли е - и ако да, доколко - да продаде дейността, която обича, за пари, с които да увеличи покупателната си способност във времето, в което не я упражнява.

Ако един служител работи много и добре, с което на практика има производителността на двама, нека му се плаща за двама вместо да му се предлага повишение в длъжност. Повишението на заплатата не бива да е обвързано с повишение в длъжност, защото просто не е честно.

Да не говорим, че в доста фирми да станеш мениджър прилича на пенсиониране - с тази разлика, че понеже е в трудова възраст и се води работа, започваш да взимаш повече пари вместо по-малко. Но пък много хора търсят точно това: Когато даваш, да е по-малко, когато взимаш, да е повече. Тези пък, които решават, че искат да са на по-висока длъжност заради престижа да са мениджъри на нещо, на каквото и да е, щото така току виж както се казва едва ли не ще им порасне нещо на гъза, тях няма да ги коментирам дори с дума повече от това.

Разбира се, оставям на страна случаите, в които хората са с изявени лидерски качества и ги мотивира желанието да развиват истински полезна дейност, като създават работни места за щастливи служители.

Гълъбово, 15.06.2020