Преди вечер реших да разгледам обявленията за литературни конкурси за поезия в България. Всички конкурси, на които попаднах, бяха дискриминиращи по един или друг начин. Нещата, чрез които потенциалните участници биваха пресявани, т.е. ограничавани, включваха:
I. Горна възрастова граница - мога да разбера, ако младежки конкурс има ограничение до 18, но не разбирам ограничения от типа до 25 или до 35 години - в смисъл, нещо прищраква в мозъка на човек веднъж когато е на 18, после още веднъж, когато стане на 25 (и на 25 години и два месеца, изчислени спрямо решаващата дата, той вече не е същият!), и за пореден път, когато стане на 35 ли? След това спира ли да щрака вече мозъкът на човек, или просто спира да има значение?
Донякъде разбирам какво може да се случи между 18тата и 25тата година на човек, но какво значи 35 години? На 35 човек не е млад в смисъл на недооформена личност, така де, поне не би трябвало да е. Тогава? И понеже никъде не срещнах изискване за долна възрастова граница, това ме навежда на мисълта, че горната възрастова граница има за цел да изключи тези, дето или вече са интелектуално амортизирали, или твърде късно са се сетили да пишат и съответно е късно да се вкарат в PR машинката за родни литературни имена. Това с пълна сила важи и за прозата, между другото, сочат категорично впечатленията ми.
II. Максимален обем - едно стихотворение, т.е. произведение, предполагащо най-висока степен на свобода, следва да не е по-дълго отколкото "трябва," т.е. 30 реда или 3 машинописни страници (защото така са преценили чичо или леля, които много разбират, защото са издали по няколко стихосбирки, да речем, или защото са спечелили награди, подобни на тези, за които се играе, или защото просто такива стандарти са им известни от допира им със запада). Едно от най-добрите ми стихотворения е над 500 стиха, което е доста повече от 10 машинописни страници - значи какво, в кофата вместо редом с другите?
III. Стихотворението трябва да има тема! - Ами да, защото наградите носят имена на хора, писали в определена сфера, а те - имената на наградите - са по важни от нас, обикновените съвременни хора, които само биха могли да следват стъпките на тези титанични величия и да кръжат около въображаемите им бронзови глави като ореол от мушици. Апропо, същото това мое стихотворение, което дадох за пример по-горе, е основно за мушици и прочие нечовешки твари - още една причина да влезе в кофата?
IV. Авторът трябва да има издадена стихосбирка през последните примерно две години - тука човек трябва просто мълчаливо да си разплете чорапите, щото с чичо и леля не се спори.
А талантът и идеите, оригиналността? Минимален праг за тях? Добре, че поне те не са от критично значение - иначе щеше наистина да станат твърде много и твърде неизпълними условията.
Гълъбово, 10.06.2020
I. Горна възрастова граница - мога да разбера, ако младежки конкурс има ограничение до 18, но не разбирам ограничения от типа до 25 или до 35 години - в смисъл, нещо прищраква в мозъка на човек веднъж когато е на 18, после още веднъж, когато стане на 25 (и на 25 години и два месеца, изчислени спрямо решаващата дата, той вече не е същият!), и за пореден път, когато стане на 35 ли? След това спира ли да щрака вече мозъкът на човек, или просто спира да има значение?
Донякъде разбирам какво може да се случи между 18тата и 25тата година на човек, но какво значи 35 години? На 35 човек не е млад в смисъл на недооформена личност, така де, поне не би трябвало да е. Тогава? И понеже никъде не срещнах изискване за долна възрастова граница, това ме навежда на мисълта, че горната възрастова граница има за цел да изключи тези, дето или вече са интелектуално амортизирали, или твърде късно са се сетили да пишат и съответно е късно да се вкарат в PR машинката за родни литературни имена. Това с пълна сила важи и за прозата, между другото, сочат категорично впечатленията ми.
II. Максимален обем - едно стихотворение, т.е. произведение, предполагащо най-висока степен на свобода, следва да не е по-дълго отколкото "трябва," т.е. 30 реда или 3 машинописни страници (защото така са преценили чичо или леля, които много разбират, защото са издали по няколко стихосбирки, да речем, или защото са спечелили награди, подобни на тези, за които се играе, или защото просто такива стандарти са им известни от допира им със запада). Едно от най-добрите ми стихотворения е над 500 стиха, което е доста повече от 10 машинописни страници - значи какво, в кофата вместо редом с другите?
III. Стихотворението трябва да има тема! - Ами да, защото наградите носят имена на хора, писали в определена сфера, а те - имената на наградите - са по важни от нас, обикновените съвременни хора, които само биха могли да следват стъпките на тези титанични величия и да кръжат около въображаемите им бронзови глави като ореол от мушици. Апропо, същото това мое стихотворение, което дадох за пример по-горе, е основно за мушици и прочие нечовешки твари - още една причина да влезе в кофата?
IV. Авторът трябва да има издадена стихосбирка през последните примерно две години - тука човек трябва просто мълчаливо да си разплете чорапите, щото с чичо и леля не се спори.
А талантът и идеите, оригиналността? Минимален праг за тях? Добре, че поне те не са от критично значение - иначе щеше наистина да станат твърде много и твърде неизпълними условията.
Гълъбово, 10.06.2020
