В съня ми на 24ти срещу 25ти май сънувах, че се опитвам да довърша стихотворение от два стиха, което ми беше внушено (т.е. в съня си сякаш получих наготово). След няколко опита май така и не достигнах до нещо, от което да съм (достатъчно) доволен. Първите два стиха гласяха (нещо като):
Геената го чакаше с отворена уста;
пламъците му се усмихваха ...
На следващия ден помислих и реших, че може би бих добавил "през мрака:"
Геената го чакаше с отворена уста;
пламъците му се усмихваха
[през мрака].
В съня си асоциирах пламъците със зъбите в тази въображаема уста.
Гълъбово, 24-25.05.2020
Геената го чакаше с отворена уста;
пламъците му се усмихваха ...
На следващия ден помислих и реших, че може би бих добавил "през мрака:"
Геената го чакаше с отворена уста;
пламъците му се усмихваха
[през мрака].
В съня си асоциирах пламъците със зъбите в тази въображаема уста.
Гълъбово, 24-25.05.2020
