Антон Чикакчиев
(по реален разговор)
"Само вторник е, а аз вече искам да умра!" - оплака се тя и добави: - "И не се преструвай, че ти не искаш!"
"[Познаваш ме,] желая го през цялото време", написах на клавиатурата, представяйки си, че го казвам с тъжен, кротко-ироничен тон. - "Но трябва да знаеш, че аз си представям смъртта като състояние, предполагащо по-голяма интимност с вселената и живота от самия живот."
"Вземи си малко отпуск и отиди на морския бряг" - предложи тя, - "да лежиш на плажа е почти като да си мъртъв."
"Интересен подход към представянето на смъртта" - отбелязах аз, - "трябва някой път да си поговорим на тази тема."
"Да, и аз искам." - съгласи се тя.
София, 15.05.2018
(по реален разговор)
"Само вторник е, а аз вече искам да умра!" - оплака се тя и добави: - "И не се преструвай, че ти не искаш!"
"[Познаваш ме,] желая го през цялото време", написах на клавиатурата, представяйки си, че го казвам с тъжен, кротко-ироничен тон. - "Но трябва да знаеш, че аз си представям смъртта като състояние, предполагащо по-голяма интимност с вселената и живота от самия живот."
"Вземи си малко отпуск и отиди на морския бряг" - предложи тя, - "да лежиш на плажа е почти като да си мъртъв."
"Интересен подход към представянето на смъртта" - отбелязах аз, - "трябва някой път да си поговорим на тази тема."
"Да, и аз искам." - съгласи се тя.
София, 15.05.2018
