РТК "Ахелой"

Антон Чикакчиев

Викам ѝ: Айде, ще те правя бранч мениджър на РТК-то. Тя мига на парцали.
"Какво е РТК?" - логичният въпрос.
"Вий жените не може без да се гевезите и назландисвате, не можете без да задавате въпроси," - викам ѝ – "не ти ли стига, че ще бъдеш бранч мениджър, ми сега и претенции имаш да знаеш на какво."
"Не знам дали искам."
"Всички сте така." - засмях се. - "Мога да ти кажа, но само при условие, че не откажеш, като разбереш."
"Ама как така, нали именно тогава ще реша."
"Аа, не! Не може така. Знанието си има цена, не можеш да минеш без да я платиш. Или избираш, без да знаеш, или научаваш истината, но нямаш избор."
"Добре, нави ма." - рече и прихна.
"Религиозно-трудова комуна, мисля да я кръстя "Ахелой": РТК "Ахелой"."
"Защо точно "Ахелой"?!"
"Защото звучи гордо и напълно неадекватно - ще бъде базирана в Родопите."
"И какво ще правим в това РТК?"
"Ще населим някое изоставено село. В сградата на кметството ще пържим риба в неделя след литургия. Ще има и диско топка. В петък вечер ще гасим светлините, ще слушаме щурците, ще мечтаем за смъртта и ще мислим за Бога. Или последните две неща наобратно. Накратко: В "Ахелой" ще се борим с прагматичността, РТК-то ще е място за "излишните"."
Тя се усмихна скептично и без да каже нито дума, обърна се и се оттегли.
"Побързай обаче, решавай," – викнах подире ѝ. – "членството ще е на доброволен принцип само в началото, докато си стъпим на краката. След това ще го направим задължително!..."

Гълъбово, 03.06.2018