събота, 22 декември 2018 г.

Просба за вест

Мила Петя,

как си?

Приятелките ти от с. Смехулци къде викаше, че точно живеят, че нещо ми се поотвори път насам? Поразпитах за тях, никой не можа да ми обясни. Питам един човек пред някогашния хоремаг, викам му: "На Петя от Стара Загора да знайш дружките къде се помещават?" Изгледа ме само и си продължи, куца котка да бях, по щеше да ми обърне внимание, куче да бях, камък щеше да се наведе да вземе. Сигурно ме помисли за някакъв странен човек, дето спира хора като него и ги пита някакви странни неща. А то не за друго ги търсех, ами да им се похваля, че те познавам! "Даже в един квартал живеем в Софията, едни и същи кучета ни гонят, така де, щяха да ни гонят, ако имаше кучета... Да, а може би хубаво щеше да бъде да ни гонят кучетата, хм, но да, по-добре все пак, че кучета няма много-много. Гледам и при вас няма много-много кучета, какво съвпадение!..." - си бях наумил да им кажа, ей така, да подкарам разговор, да не съм неподготвен. Или си мислиш, че неподготвен щях да се изправя пред тях, ей така, само с една глупава усмивка на уста, или пък по-лошо, че някаква глупост щеше да кажа, та да те изложа. Сега такова, моля те да ми проводиш вест (чрез СМС, или ми звънни най-добре (за Вайбър нямам достатъчно останал трафик)) веднага щом прочетеш това, че тъй и тъй съм тук...

Твой верен другар,
Анастас

ПП
И още какво беше казала, че не си спомням добре, едната викаш, такова, хубавка била... Как се казваше тя, нещо не беше ли ми споменала?

Гълъбово, 03.10.2018